Историята на Емилия

Здравейте, казвам се Емилия Иванова, на 26 години съм.

С вродена сърдечна малформация: междукамерен, междупредсърден и коарктация на аорта, както се шегуват в трета градска, пълен all inclusive. В трета градска съм пациент още преди да съм имала име, имала съм си номерче. Едва на 3 дневна възраст правят ми животоспасяваща операция :) След това на 2 годишна възраст,  правят още една тежка операция , с малък шанс за живот, но както е казал моят любим хирург, Д-р Митев: "дървена шопкиня е" . Като на всички деца ми се искаше да тичам наред с връстници си, да карам бързо колело, да играя волейбол, но винаги се налагаше да бъда освободена от часовете по физическо възпитание и да седя в библиотеката. Не се забравя усещането, че съм била различното дете както и пропуснатите моменти.

Не можех да изкачвам стълби повече от два етажа , не можех да се затичам за автобуса и всичко свързано с физическо натоварване. Бях най-дребното дете в класа, с моята близначка имахме 10 килограма разлика и 10 сантиметра във височина, разбира се в нейна полза.  Пубертетът си каза думата, започнах да качвам килограми и да дърпам на височина, вече съм 175см  и в гимназията бях най-високата в класа 😆     На 17годишна възраст ми направиха трета операция , корекция на "нещото", което ме задъхваше толкова много, за подобряване качеството на живот, за да излезна от детската възраст напълно "поправена".     След тази операция се преродих, аз можех да изкачвам стълбите до третия или четвъртия етаж на училището, без да ми изскочи сърцето, играехме волейбол с моята сестра на воля и един куп малки неща, които до този момент са ми представлявали трудност.     6 месеца след тази операция влезнах във фитнес залата, разбира се, без тежко физическо натоварване, имаше натоварване, което ми носеше тонус и радост.     Обичам да ходя пеша, да ходя из планините, да правя между 7000  и 10 000 крачки на ден , това ме зарежда, това ме прави по-силна, по-щастлива.

Мога да се похваля, че съм изкачила най-високия връх в България, връх Мусала, Седемте Рилски езера, Черни връх и др.       Е, не мога да тичам, за сметка на това, ходя толкова бързо, че нашите го определят като тичане 😆     Престоите в болницата, любовта на лекарите към мен, всеки път ме завладяваха и в един момент си пожелах един ден и аз да мога да помагам на хората като мен.     Ние, хората със сърдечните малформации сме толкова чувствителни , бих казала, че всичко преминава през сърцата ни, това е причината да не запиша медицина или ветеринарна медицина, нямаше да мога да издържа. Но успях да сбъдна мечтата си да сложа бялата престилка, да я нося с чест и гордост, станах зъботехник и така по един по-лесен начин мога да помагам на всеки човек, който няма зъбки. :) Усещам че съм щастлив човек. Трудностите по пътя ми ме направиха по - крехка, по-чувствителна, по-обичлива и гушлива, с много голямо сърце...

Пожелавам си да бъда здрава, за да мога да покоря още върхове, да раздавам любовта на близките ми хора и да ми спори професията, която избрах, защото усмивката е  ключ към здраве и щастие! Срещнах любовта, мъжът до мен обича белезите ми, подкрепя ме, мотивира ме, дава ми сила и смисъл.

На всички, които са се сблъскали  и тепърва се сблъскват с този проблем бих искала да кажа, молете се, благодарете на Бог, той е милостив, всичко е в неговите ръце , в ръцете на хирурзите, които дават всичко от себе си, и в силата на нашите храбри сърца. Никога не губете вярата, винаги има още един шанс, винаги.... Всеки един от нас е герой, спечелил най-важната битка - ЖИВОТЪТ. Бъдете здрави и  щастливи.

Благодаря на Бог, че съм жива и здрава.На майка ми, без която нямаше да се справя. На д-р.Пламен Митев за златните ръце.На целия екип на Национална кардиологична болница !       Моля се, да бъдете здрави ❤️