Историята на Красимир

Изминаха 30 години, а сякаш беше вчера…

Тогава бях момче, влюбено във футбола, и знаех, че имам някакъв проблем със сърцето. Отивайки на преглед в Трета градска болница, мислех, че това е просто преглед и бляскавата кариера по стадионите тепърва предстои. Човек рядко е достатъчно подготвен за всичко, което му предстои, а още повече на крехката възраст от 13 години. С много внимание доктор Анна Кънева (днес професор) ми обясни какво точно означава дигнозата Подклапна аортна стеноза, както и всичко, което ще се случи в следващите дни. Разбрах, че детските мечти са важни, но животът ми е по-важен.

Така на 4 юни 1992 г. влязох в операционната абсолютно спокоен и уверен, че всичко ще мине добре и все още вярвах, че след няколко месеца отново ще тичам след топката по цял ден.

След няколко часа се събудих в реанимация. Детската ми мечта остана разрязана на операционната маса и така „пораснах“ изведнъж. Вече знаех, че съм по-различен от децата на моята възраст, но не позволих това да ми попречи по никакъв начин.

В детския санаториум в град Банкя срещнах още много момичета и момчета от цяла България с различни сърдечни заболявания. Взаимно се подкрепяхме, говорехме с лекота за нашите диагнози и откривахме колко прекрасен е този свят. Знаехме, че не сме сърдечноболни деца, а вече сме сърдечно излекувани. Възстановяването ми мина отлично.

В следващите години ходех редовно на контролни прегледи в Трета градска болница и нямах никакви оплаквания.

Днес, 30 години по-късно, продължавам да мечтая и да сбъдвам мечтите си. Осъзнах, че операцията на сърцето не е проблем, а е предизвикателство. Започнах да предизвиквам себе си да изкачвам планински върхове. Сърцето ми ме води по планинските пътеки към все по-високи върхове.

Това, което искам да кажа на всяко дете с вродена сърдечна малформация и на неговите родители, е: Не се отказвайте! Не спирайте да преследвате мечтите си! Мечтайте и намерете подходящите хора, които да Ви подкрепят, и да ги постигнете!